Даниел Вълчев пред Фрог: Образователната ни система не можа да излезе от състоянието, в което е била преди...
Това за сподели ФрогНюз Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Ето го и цялото изявление:
Г-н Вълчев, кои са най-големите проблеми, които стоят пред висшето обучение към днешна дата?
Първият огромен проблем, пред който е изправено висшето обучение, това е учебното обучение. Ние каквото и да вършим в университета, в случай че има огромни празноти и несъответствия в образованието от първите 12 години, това става доста мъчно поправимо в университета.
Ако един човек не се е научил да приказва верен български език, ние в Юридическия факултет няма занапред да го учим на това. За страдание такива случаи има, само че мога да кажа, че с помощта на матурите малко се трансформираха нещата.
Равнището и степента на подготовка на висшето обучение доста пъти се оказват основни, основно в това дали децата имат навика и склонността, желанието да учат.
На какво отдавате тези пропуски в учебното обучение?
За страдание българската просветителна система като цяло не можа да излезе от това положение, в което е била преди доста десетилетия, а точно децата както по Иван Вазов с дребната книжцица вървят през реката да отидат на учебно заведение насреща, да се " учи на разум и разсъдък ”. Да схванат какво е жирафа, какъв брой е дълга река Нил и така нататък Това към този момент с едно кликане може да се “види ".
Ролята на учителя в днешно време не е да опише какво е туй жираф, не толкоз да даде знанието като познание, тъй като има толкоз доста информация, която залива децата, а по-скоро да им даде критерии за това кое е правилно и кое не е, кое е относимо
и кое не е, да ги научи да мислят логичен. Да могат да употребяват това, което знаят за някакви на практика задания.
Повечето проучвания за положението на учебното обучение регистрират, че с децата до 4. клас сме на едно много положително равнище и оттова нататък, резултатите падат доста съществено.
Трябва ли учителите да трансформират съществено метода си на преподаване, с цел да е по-ефективен образователния развой? Нужно ли е да се вкара по-интерактивен модел на образование?
По-скоро аз бих споделил, че би трябвало да се преподава по един по-интересен метод. Сега всичко минава на екран, само че не мисля, че това е най-важното. Моят опит демонстрира, че когато един преподавател или учител в университета носи вътрешна сила, харесва това, което прави, то той ще болести по някакъв метод учениците, респективно студентите. Той ги заразява с любознание, кара ги да мислят, да дискутират, да търсят, да четат други неща и така нататък
Това е в действителност най-важното нещо в образованието. Преподавателите, които аз си припомням, бяха таман такива. Имал съм прелестни преподаватели, те са били по-отбрани, само че постоянно ще те предизвикат да им отговориш, да го помислиш, да спориш. И това се прави както на елементарна черна дъска, по този начин и на доста комплицирани интерактивни дъски.
Когато го няма индивида, каквито и интерактивни способи да има, не знам дали ще се получи.
Как преподавателите в университетите да се напаснат към актуалните студенти?
По същия метод. Разбира се, тук доста може да се дискутира, дали е хубаво да има университет, в който всичко е разграничено на катедри, на лекции излиза професорът, който волно приказва като духовник, или е задоволително да им изпратим материали и да се възползват.
Може да има доста разногласия по тази тематика и има разнообразни практики по света, само че отново да кажа, че моят опит е потвърдил, че живият контакт е най-съществен. Същевременно доста неща би трябвало да се трансформират. Ние относително късно започнахме да си качваме електронни курсове.
Иска ми се да приказваме повече за позитивните трендове във Висшето обучение, само че няма по какъв начин да подминем и една отрицателна наклонност, която е обвързвана с резултатите от една от най-авторитетните международни ранглисти на университите в света– Times Higher Education World University Rankings 2023 година, съгласно която България се подрежда съвсем на дъното. Нито едно висше българско учебно заведение не попада измежду първите 1200 университета в света. На какво се дължи този спад?
В света има разнообразни ранглисти по отношение на висшето обучение. В част от тези ранглисти български университети се подреждат на относително положителни позиции, въпреки и да не са доста. СУ “Св. Климент Охридски:, да вземем за пример в някои от класациите е в първите 400-500. Така, че съгласно мен не е вярно по този метод да се вършат съществени заключения.
Ако има рецесия във висшето обучение, то тя се дължи на няколко фактора, които едействат по едно и също време.
В България през последните няколко десетилетия доста мощно се разшири достъпа до висшето обучение. Когато аз бях кандидат-студент, пред химическия факултет на Софийския университет изнасяха данните, назоваха го “стената на рева ”. Там всички отиваха, ревизираха си резултатите, баби припадаха и така нататък Но тогава броят на хората, които продължаваха своето висше обучение, беше доста по-малък от този, който е през днешния ден.
Както постоянно, когато се разшири достъпа до една система, междинното равнище на системата се снижава и това е един от факторите, които не могат да бъдат подценени.
Другото нещо е, че висшето обучение се разграничава доста от учебното обучение. Голяма част от нещата, които се преподават в едно висши учебно заведение, се предолага, по какъв начин да кажа, че се “измислят ” от хората, които преподават. Т.е. преподавателите не просто преповтарят какъв брой е дълга река Нил или каквото там се преподава. Това са хората, които вършат проучвания и студентите могат от първа ръка да се срещнат с резултатите от научните проучвания.
В региона на висшето обучение има доста неща, които би трябвало да бъдат дообмислени. Едва през последните години, вследствие на един различен мой сътрудник, Красимир Вълчев, стартира да се вкарва една по-сложна формула на финансиране на висшето обучение, която обгръща не просто броя на студенти в несъмнено професионално направление, което също е вярно, само че стартира да има и съставния елемент за научни проучвания, която набъбна през годините.
Ако тази система устои, тъй като натиска е в противоположна посока, резултатът ще бъде в позитивна посока.
И още нещо, което не мога да пропусна - българският език, с който се гордеем, е един дребен език, прекомерно малко хора по света приказват този език. В този смисъл част от научните посоки, не са добре конвертируеми. Очевидно е, че в случай че на един човек матерния му език е британски, списанията, изявленията и така нататък са на британски, той е в едно доста по-добро състояние във връзка с международните ранглисти. Разбира се множеството учени владеят най-малко един непознат език, само че все пак ситуацията е друго.
От какво най-вече се нуждае СУ ”Св. Климент Охридски ” с цел да усъвършенства успеваемостта на образованието?
В Софийски университет учат към 20 000 студенти. Това е едно голямо тяло, което е разграничено на огромен брой факултети, огромен брой здания, огромен брой преподаватели и така нататък Дори единствено в границите на Софийски университет разликите са доста огромни. Този университет поддържа такива посоки, специалности, които условно можем да назовем " бутикови ".
Например, " Японистика ", " Кореистика " и така нататък, при които броя на преподавателите и студентите е съвсем едно към едно. Ако българската страна желае да поддържа такива посоки, то би трябвало да има едно особено, целеустремено финансиране. В Софийския университет се намира втората по величина библиотека в България, след Народната библиотека. Тази голяма постройка има потребност от по-специално внимание. Част от постройките на университета са монументи на културата.
Очевидно, че с цел да се направи ремонт на Ректората, на една постройка, която е построена преди десетилетия, ще е доста по-трудно. Това е един организъм, който има относително тежка прехрана, само че пък това университетЪТ на България. В този смисъл едно особено внимание във връзка с него е несъмнено.
Софийски университет си има и недостатъци, ще дам образец с моя факултет, където има дефицит на аудитории, още откогато аз съм студент. Това изисква една малко по-сложна организация, малко повече при провеждането на разнообразни мероприятия, сесиите.
Интервю на Констанца Илиева
Ето го и цялото изявление:
Г-н Вълчев, кои са най-големите проблеми, които стоят пред висшето обучение към днешна дата?
Първият огромен проблем, пред който е изправено висшето обучение, това е учебното обучение. Ние каквото и да вършим в университета, в случай че има огромни празноти и несъответствия в образованието от първите 12 години, това става доста мъчно поправимо в университета.
Ако един човек не се е научил да приказва верен български език, ние в Юридическия факултет няма занапред да го учим на това. За страдание такива случаи има, само че мога да кажа, че с помощта на матурите малко се трансформираха нещата.
Равнището и степента на подготовка на висшето обучение доста пъти се оказват основни, основно в това дали децата имат навика и склонността, желанието да учат.
На какво отдавате тези пропуски в учебното обучение?
За страдание българската просветителна система като цяло не можа да излезе от това положение, в което е била преди доста десетилетия, а точно децата както по Иван Вазов с дребната книжцица вървят през реката да отидат на учебно заведение насреща, да се " учи на разум и разсъдък ”. Да схванат какво е жирафа, какъв брой е дълга река Нил и така нататък Това към този момент с едно кликане може да се “види ".
Ролята на учителя в днешно време не е да опише какво е туй жираф, не толкоз да даде знанието като познание, тъй като има толкоз доста информация, която залива децата, а по-скоро да им даде критерии за това кое е правилно и кое не е, кое е относимо
и кое не е, да ги научи да мислят логичен. Да могат да употребяват това, което знаят за някакви на практика задания.
Повечето проучвания за положението на учебното обучение регистрират, че с децата до 4. клас сме на едно много положително равнище и оттова нататък, резултатите падат доста съществено.
Трябва ли учителите да трансформират съществено метода си на преподаване, с цел да е по-ефективен образователния развой? Нужно ли е да се вкара по-интерактивен модел на образование?
По-скоро аз бих споделил, че би трябвало да се преподава по един по-интересен метод. Сега всичко минава на екран, само че не мисля, че това е най-важното. Моят опит демонстрира, че когато един преподавател или учител в университета носи вътрешна сила, харесва това, което прави, то той ще болести по някакъв метод учениците, респективно студентите. Той ги заразява с любознание, кара ги да мислят, да дискутират, да търсят, да четат други неща и така нататък
Това е в действителност най-важното нещо в образованието. Преподавателите, които аз си припомням, бяха таман такива. Имал съм прелестни преподаватели, те са били по-отбрани, само че постоянно ще те предизвикат да им отговориш, да го помислиш, да спориш. И това се прави както на елементарна черна дъска, по този начин и на доста комплицирани интерактивни дъски.
Когато го няма индивида, каквито и интерактивни способи да има, не знам дали ще се получи.
Как преподавателите в университетите да се напаснат към актуалните студенти?
По същия метод. Разбира се, тук доста може да се дискутира, дали е хубаво да има университет, в който всичко е разграничено на катедри, на лекции излиза професорът, който волно приказва като духовник, или е задоволително да им изпратим материали и да се възползват.
Може да има доста разногласия по тази тематика и има разнообразни практики по света, само че отново да кажа, че моят опит е потвърдил, че живият контакт е най-съществен. Същевременно доста неща би трябвало да се трансформират. Ние относително късно започнахме да си качваме електронни курсове.
Иска ми се да приказваме повече за позитивните трендове във Висшето обучение, само че няма по какъв начин да подминем и една отрицателна наклонност, която е обвързвана с резултатите от една от най-авторитетните международни ранглисти на университите в света– Times Higher Education World University Rankings 2023 година, съгласно която България се подрежда съвсем на дъното. Нито едно висше българско учебно заведение не попада измежду първите 1200 университета в света. На какво се дължи този спад?
В света има разнообразни ранглисти по отношение на висшето обучение. В част от тези ранглисти български университети се подреждат на относително положителни позиции, въпреки и да не са доста. СУ “Св. Климент Охридски:, да вземем за пример в някои от класациите е в първите 400-500. Така, че съгласно мен не е вярно по този метод да се вършат съществени заключения.
Ако има рецесия във висшето обучение, то тя се дължи на няколко фактора, които едействат по едно и също време.
В България през последните няколко десетилетия доста мощно се разшири достъпа до висшето обучение. Когато аз бях кандидат-студент, пред химическия факултет на Софийския университет изнасяха данните, назоваха го “стената на рева ”. Там всички отиваха, ревизираха си резултатите, баби припадаха и така нататък Но тогава броят на хората, които продължаваха своето висше обучение, беше доста по-малък от този, който е през днешния ден.
Както постоянно, когато се разшири достъпа до една система, междинното равнище на системата се снижава и това е един от факторите, които не могат да бъдат подценени.
Другото нещо е, че висшето обучение се разграничава доста от учебното обучение. Голяма част от нещата, които се преподават в едно висши учебно заведение, се предолага, по какъв начин да кажа, че се “измислят ” от хората, които преподават. Т.е. преподавателите не просто преповтарят какъв брой е дълга река Нил или каквото там се преподава. Това са хората, които вършат проучвания и студентите могат от първа ръка да се срещнат с резултатите от научните проучвания.
В региона на висшето обучение има доста неща, които би трябвало да бъдат дообмислени. Едва през последните години, вследствие на един различен мой сътрудник, Красимир Вълчев, стартира да се вкарва една по-сложна формула на финансиране на висшето обучение, която обгръща не просто броя на студенти в несъмнено професионално направление, което също е вярно, само че стартира да има и съставния елемент за научни проучвания, която набъбна през годините.
Ако тази система устои, тъй като натиска е в противоположна посока, резултатът ще бъде в позитивна посока.
И още нещо, което не мога да пропусна - българският език, с който се гордеем, е един дребен език, прекомерно малко хора по света приказват този език. В този смисъл част от научните посоки, не са добре конвертируеми. Очевидно е, че в случай че на един човек матерния му език е британски, списанията, изявленията и така нататък са на британски, той е в едно доста по-добро състояние във връзка с международните ранглисти. Разбира се множеството учени владеят най-малко един непознат език, само че все пак ситуацията е друго.
От какво най-вече се нуждае СУ ”Св. Климент Охридски ” с цел да усъвършенства успеваемостта на образованието?
В Софийски университет учат към 20 000 студенти. Това е едно голямо тяло, което е разграничено на огромен брой факултети, огромен брой здания, огромен брой преподаватели и така нататък Дори единствено в границите на Софийски университет разликите са доста огромни. Този университет поддържа такива посоки, специалности, които условно можем да назовем " бутикови ".
Например, " Японистика ", " Кореистика " и така нататък, при които броя на преподавателите и студентите е съвсем едно към едно. Ако българската страна желае да поддържа такива посоки, то би трябвало да има едно особено, целеустремено финансиране. В Софийския университет се намира втората по величина библиотека в България, след Народната библиотека. Тази голяма постройка има потребност от по-специално внимание. Част от постройките на университета са монументи на културата.
Очевидно, че с цел да се направи ремонт на Ректората, на една постройка, която е построена преди десетилетия, ще е доста по-трудно. Това е един организъм, който има относително тежка прехрана, само че пък това университетЪТ на България. В този смисъл едно особено внимание във връзка с него е несъмнено.
Софийски университет си има и недостатъци, ще дам образец с моя факултет, където има дефицит на аудитории, още откогато аз съм студент. Това изисква една малко по-сложна организация, малко повече при провеждането на разнообразни мероприятия, сесиите.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ